17.09.2010г.

Вече няколко години живеем в „Десетилетието на ромското включване”. А може би по-правилно е да наречем последните 20 години в България – голямото ромско изключване.

По традиция българинът е подозрителен към всичко идващо от запад. Така е и с европейските директиви. И как да не е така. След като страните от Европейският съюз приемаха цигани (на повечето европейски езици се наричат така) = роми с презумцията, че в България се нарушават човешките им права, а нас ни подтикваха да ги интегрираме. Сега ни ги връщат обратно. И после ние сме нетолерантни. Е как да сме: големите градове се гетоизираха. Тези гета се превърнаха в своеобразна държава в държавата, със свои собствени правила. Там законите не важат. Сметки не се плащат. Децата не ходят на училище. За хигиенни и здравни норми, въобще не може да се говори. Развъдници са на зарази, наркомания и престъпност.

Не по-приветлива е картината в селата. Те се обезлюдиха и там останаха предимно възрастни отрудени хора, които вместо да дочакат спокойно старините си, са подложени на непрекъснат цигански тормоз (кражби, заплахи, шум, опустошаване на замеделската продукция и др.).

Наред с ужасяващата демографска катастрофа(за 20 г. България е намаляла с 2 млн. души), циганският проблем е един от най сериозните. А българското общество, залутано в дребни спорове, медиини заблуди и евтини зрелища, не обръща внимание на това. За политиците е ясно. Те имат полза от това статукво - хиляди неграмотни и оскотели гласоподаватели, които се продават за пакет брашно или две кебапчета. Накъде по-добре от това: с „мижави” средства да реализираш поредният мутренско-политически проект.  А проблемите се задълбочават и вземат застрашителни размери.

От друга страна, различни ултрадесни и неофашистки формации, попрочели нещо от настолните книги на  нацизма, говорят за „чистота” и „сапун”. Дори хора със сериозни познания по демографските и етническите въпроси, обикновено се задоволяват с констатации, които отдавна са ясни на всички.

Та сред безхаберието и ксенофобията, една особена група „филантропи” се зае с разрешаването на циганският въпрос. Те се изказват за „интеграция” и „включване”. Обиждат се от етнонима „циганин”. Плюят България. Заплашват с Международния съд. Тях ги свързва един много силен обединяващ фактор – парите. Ромското включване се случи. Но само за тях. Умножиха се палатите и мерцедесите на циганските барони и псевдозащитниците на човешките права.

Какъв е реалният резултат от „включването”? Колко цигани получиха образование? Колко здравни програми бяха реализирани? Колко къщи бяха построени? Колко души започнаха работа? Николко, или съпоставено с колосалните средства - обидно малко!

Сега берем плодовете от „разумната” ни политика по отношение на малцинствата от 10 ноември насам(пък и преди това). Има истини, които не подлежат на коментар. Всички основополагащи документи в международното право, говорят за индивидуални, а не за групови права. Всеки нарушител на закона отговаря за своите действия. Не могат да съществуват партии на етническа и верска основа. Малцинствата трябва да се реализират чрез българските политически партии. Както свободата, вероизповеданието и майчиният език са изконни човешки права, така и плащането на данъци, сметки за консумирани вода, електричество и др., здравно осигуряване, изпращане децата на училище, са изконни задължения. Задължения към държавата, гражданин на която си. Когато ти не си лоялен към държавата, защо тя да е лоялна към теб. Защо да имаш избирателни права, право на социални помощи, детски и т.н., когато не изпълняваш задълженията си. Преди години имаше жителство. Премахването му доведе до създаването на гета. Толкова ли репресивно е да кажеш, че жител на този град може да е човек, които има месторабота, адрес, или учебно заведение в което е редовно приет.

Очевидно, само с приказки не става. Това са административни мерки, но е дошъл моментът нещо да се направи. Иначе ще има обществен взрив. И с разрешаването на проблема трябва да се заеме българската държава, а не някои отвън или измислени фондации. Процесът, разбира се не е едностранен. Ясно е, че към циганите трябва да има специален подход. Държавата трябва да създаде подходящи условия за труд(връщане към селското стопанство, както едно време, дори и чрез създаване на държавни стопанства – държавна и общинска земя има достатъчно), здравеопазване, образование, ограмотяване на възрастните, повишаване на културното ниво(да се намери балансът между традициите им и приобщаването към българските ценности). Само съчетанието на тези мерки може да донесе резултат.

Иначе, алтернативата е ясна: раздирана от етнически конфликти България и налагане на Косовския модел.

Красимир Богданов – общински съветник от ВМРО