Предоставям на Вашето внимание мнението си по повод на "Редакционно" от втори март т.г. на страниците на вестник "Зов news" - Враца. Това не е случайно.. Вашият сайт ми харесва не само с подходящите материали, с припомняне на забравени неща, годишнини и т.н. Отличава се със стил, искреност и най-важното с принципни позиции и защита на българщината.

Желая на всички успех в хубавите Ви дела.

С уважение

Ангел Кунов
15. 03. 2011 г.

/Публикуваме пълният текст на копие от писмо, изпратено от проф. д.г.н. Ангел Кунов, почетен гражданин на Враца, до Красимир Богданов, общински съветник, председател на ВМРО Враца/ 

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-Н ГЕОРГИ ЕЗЕКИЕВ – СОБСТВЕНИК НА ВЕСТНИК  „ЗОВ – news”

КОПИЕ:

До г-жа Наталия Божилова – адм. директор на вестник „ЗОВ – news”

До г-жа Каролина Краева - главен редактор на вестник „ЗОВ – news”

До г-н Красимир Богданов – общински съветник и член на ВМРО

Уважаеми дами и господа,

       Пиша тези редове в часовете на Националния празник трети март – една светла и значима дата в историята на България. Честитя Ви празника с най-добри пожелания!

          Искам да споделя впечатлението си от предпразничния брой на вестник „ЗОВ – news” от 2 март. Вместо брой, посветен на 133-та годишнина от Освобождението на България, прочетох само едно „Редакционно” писание. Добре е все пак, че е поставено на трета страница, защото не само заглавието, но и съдържанието му, не правят чест на вестника. Разочарован съм истински от написаното, но няма да използвам епитети и сравнения, за да покажа качеството му. Ще допълня, че разочарованието ми е съпроводено от силно възмущение и безпокойство. Не познавам авторката Наталия Божилова – административен директор, така че не влагам никакво лично отношение. 

        Оставям настрана литературната и граматическа неиздържаност на текста. Но авторката се опитва да прави внушения, които са не само тенденциозни, но са и опасни. Не мога да се съглася с нейния прочит на историята. Сравнението на назадничава империя (Турция) с ренесансовия подем в западноевропейските страни не е сполучливо. Каквото и да мислим, ние можем само да мечтаем каква би била България без нашествието на въпросната империя. И да не забравяме, че когато Западна Европа е в предренесансовия етап, в България също е имало зародиши. Иначе нашето Възраждане по разбираеми причини се развива по-късно.

        „Турция не е била робска държава и българите, тогава като поданици на тази империя не сме били роби”. Заедно с този извод е цитирано всеизвестното обръщение на Паисий Хилендарски, което едва ли е уместно. Продължението на разсъжденията на авторката „...турското робство”, което на всичко отгоре не е съществувало нито юридически, нито практически”, ме карат да припомня, че песента „Стани, стани, юнак балкански...” не е ода на радостта за тогавашното състояние за българския народ.

        Като българин се чувствам засегнат и наранен от тези редове. Заради реликвите на България Левски и Ботев, заради хилядите насилени, поругани и убивани не само по време на Априлското въстание. Заради светлата памет на опълченците от Враца Мито Анков и Иванчо Цветков. Заради моя прадядо Григор Игнатов, роден в Берковица, участник в сръбско-турската война, опълченец и герой от Шипка, раняван и награден с 18 отличия, включително и лично от руския император.

        Бих попитал авторката, била ли е някога на бруления от ветровете връх Шипка и дали е слушала проникновеното изпълнение на Константин Кисимов „О, Шипка!” от народния поет Иван Вазов. За какви „...стереотипи, оформящи погрешно национално самочувствие”, за какъв „...национален нихилизъм” става дума?! И нека не ми обяснява, че „Всяка отминала епоха рано или късно подлежи на преразглеждане и фактите се отсяват от емоциите”. Възпитан съм, а съм научил децата и внуците си, да уважават истината. И те много добре знаят, че днес е денят на Освобождението ни от турско робство. Истината не бива да пречи и нарушава добросъседските ни отношения с Турция, така както никога не е пречила на добрите ми отношения с познати от турски произход.

        Необходимо ли е да се обсъжда дали е имало робство „...което на всичко отгоре не е съществувало нито юридически, нито практически”. Петстотин години името България е заличено от картите, да не изреждам още много и различни факти. Не е важно обличането със сложни  юридически формулировки и обяснения. По-важно е как всичко това е останало и се предава на поколенията с паметта народна.         

Според мен авторката на „Да излезем от миналото и да заживеем с настоящето” не трябваше да публикува този материал. С него вестникът губи особено сега, когато се вижда напредък и желание към по-добро във всяко отношение. Независимо че всеки има право на мнение, аз го приемам като авторска несполука. Подобни материали не трябва да имат място като водещи на страниците на вестника.

        Накрая обръщам внимание, че идеята, структурата на „Редакционно”, както и отделни изрази, са меко казано присвоени от анонимен материал в Интернет. Известно е как се подхожда в такива случаи. И когато един директор на вестник (с висше образование по българска филология и история) няма собствено мнение и качества да пише, най-добре е да върши това, с което може да бъде полезен. Най-малкото, в никакъв случай да не си позволява да пише и „преписва”, защото и за това се изискват определени умения.

        Оставам с най-добри чувства към редакционния колектив и пожелавам успешна дейност.